БългарскиВижте изводите, които направи екипът на Meteobot® при полеви опити с пшеница през 2019/2020 и 2020/2021 г.
2020 година ще се запомни като една от най-сушавите в Североизточна България. От ноември 2019 до март 2020 г. общите валежи за стопанството на Meteobot® край Варна бяха 112 л/кв.м. – два пъти под средните за последните 30 години. Влагата в почвата достигна едва до около 20 см, а по-дълбоките слоеве останаха напълно сухи. Дванайсетте сорта пшеница, засяти на опитното поле, започнаха осезаемо да страдат от засушаването, което въобще не можа да се компенсира от падналите 80 л/кв.м. през април и май.
Във всеки сорт пшеница бяха обособени парцелки, които бяха наторени с различни норми азот – 10, 15, 20, 25 и 30 кг. активно вещество на декар. Тези количества бяха внесени на два пъти – в началото и в края на фаза издължаване на стеблото. Бяха оставени и ненаторени парцелки за контрола. Добивите можете да видите на следните графики – вследствие на сушата те бяха около 500 кг/дка (при обичайно 800 кг/дка):
Това, което прави впечатление е, че най-високите добиви са при ниска торова норма – 10 кг азот на декар.
Причината е, че при липса на влага, ако съдържанието на азот е високо, хранителните вещества не могат да се транспортират от листата към класа. В резултат на това зърното не може да се „налее“ и остава спаружено.
Какъв е изводът?
В сушава година е препоръчително торовата норма да се намали. Така, освен че се спестяват разходи за тор, също и се избягва рискът от спаружване на зърното, което допълнително понижава добивите.
Как да разберем колко е оптималната норма?
Като следим почвената влага и прогнозата с метеостанция Meteobot® Mini и измерим нуждата от азoт с хлорофилметъра Meteobot® Nitro.
Нека разгледаме какво се случи през следващата стопанска година. От ноември 2020 до март 2021 г. паднаха валежи от 270 л/кв.м (което е 15% над средното за последните 30 години). Влагата в почвата достигна до повече от метър дълбочина.
Ето защо предвидихме три торовнасяния – в края на братене, в началото на издължаване на стеблото и в края на издължаване. Валежите за април и май бяха общо 102 л/кв.м. – отново 15% над средното за последните 30 години. Резултатите можете да видите на следните графики:
Както се вижда, най-високи добиви се получиха с около 20-25 кг. азот на декар. (Това обаче не е икономически оптималната норма. За най-рентабилно торене вижте статията Рекордни цени на азотните торове – как да останем на печалба?).
Какъв е изводът?
Ако през зимата паднат достатъчно валежи и има запас от влага в дъбочина, оптималната стратегия е:
- Първото пролетно подхранване да се направи с около 30% от общо предвидения тор след средата на братене – когато пшеницата се „събужда“ от презимуването;
- Второто торене е най-удачно да се направи в началото на издължаване на стеблото, понеже най-голяма нужда от азот посевите имат именно в тази фаза. Колко азот е необходим на растенията в този момент може да се измери с хлорофилметъра Meteobot® Nitro;
- Tрето торене може да се направи в края на издължаване на стеблото, ако в почвата все още има запас от влага и се очакват поне 10 л/кв.м. дъжд. Конкретното количество тор, който е удачно да се внесе, отново може да се измери с Meteobot® Nitro. Ако, обаче, влагата в почвата е изчерпана, последното торене има смисъл да се направи, само ако се очакват сумарно поне 20-30 литра дъжд, за да може азотът да се усвои ефективно.
За да разберете как да оптимизирате торенето според климатичните условия във Вашето стопанство, се свържете директно с нашите търговски представители:
За Северна България:
Атанас Гочев
За Южна България:
Кольо Петков