Система за прецизно торене Meteobot Nitro

 

Свържете се с нас, за да получите оферта за Вашето стопанство:

За Северна България: Атанас Гочев
Email: atanas@meteobot.com
Тел.: +359 895 545636

За Южна България: Кольо Петков
Email: kolyo@meteobot.com
Тел.: +359 895 541807

Хлорофилно съдържание – колко да торим?

Растенията, които се развиват добре, усвояват повече азот, имат по-високо хлорофилно съдържание и съответно дават по-големи добиви. Измерването на хлорофилa показва колко азот са усвоили растенията до момента и колко още е нужен, за да постигнат те максималния си добивен потенциал.
Измерването се извършва с оптичен хлорофил-метър Meteobot® Nitro директно на полето. Не е нужно да късате листа и да ги изпращате в лаборатория за химичен анализ. Измерването става непосредствено преди торенето. По този начин разполагате с най-актуалната информация за това колко азот е нужно да внесете.

Хлорофилметър Meteobot® Nitro

Технически параметри:

Тип на сензора: фотоелектричен диод

Размер на сензора: 2 мм х 2 мм

Точност: ± 5%

Интервал на измерване: <4 секунди

Батерия: 4,2V 2000 mAh литиева

Зареждане: 5V 2А DC

Размери: 159 мм х 85 мм х 49 мм

Тегло: 210 гр.

Работна температура: 5°C ÷ 45°C

Температура на съхранение: -5°C ÷ 55°C

 

Валежи и температура – кога да торим?

Основните фактори, от които зависи усвояването на азота (и съответно – добивът), са валежите и температурата. Ако няма влага, растението не може да усвои наличния азот от почвата. По същия начин, ако температурата е ниска (под 5°C), вегетацията спира и растението не усвоява хранителни вещества.

Усвояването на азота не е равномерно във времето. Пшеницата има нужда от най-много азот по време на бурното си развитие в края на братене и във фазата на издължаване на стъблото. Азотът обаче трябва да се внесе, само ако има достатъчно влага в почвата или се очакват достатъчни валежи. В противен случай има риск този азот просто да се загуби или, във фазата на наливане на класа, е възможно зърното да се спаружи. Ето защо е много важно да се следи почвената влага, прогнозата за очакван дъжд и реално падналите валежи.
Ако има достатъчно валежи, разумна стратегия е да се внесе по-голямо количество азот, за да се получи по-висок добив.
Обратно, ако почвата е суха, по-добре е да не се внася азот, докато не се види прогноза за дъжд.
Цялата тази информация получавате автоматично от компактната метеостанция Meteobot® Mini директно на вашия телефон. Малките й размери и вграденият GPS за охрана и следене позволяват станцията да се монтира на полето.

Meteobot® Mini изпраща в реално време данни за дъжда, почвената влажност и температурата на почвата. Освен това, разполагате с локална прогноза за времето за 10 дни напред за точката, където е монтирана тя.

Сателитни снимки

Ако полето е еднородно, е достатъчно да се измери хлорофила на едно място. Ако полето има нееднородни зони, е нужно да се направи по едно измерване във всяка зона. Как да разграничим зоните? Най-лесно това става на сателитни снимки – например в Onesoil или At.farm.

Както се вижда на снимката, в това поле има три основни зони – силноразвита (тъмнозелено), средноразвита (зелено) и недоразвита (светлозелено). В този случай е нужно да се направят три хлорофилни измервания – по едно във всяка зона. Така ще получите с каква норма е нужно да се тори във всяка зона. В конкретния случай, например, за силната зона сме получили препоръка за 4 кг активно вещество азот на декар, в средната – 6 кг, а в слабата – 8 кг.
Ако ще торите с една и съща норма, можете да вземете средната стойност за цялото поле.
Възможно е, разбира се, да торите и променливо.

Променливо торене

Това става много лесно – получените норми за торене във всяка зона се въвеждат в софтуера със сателитни снимки. Той автоматично изготвя карта за променливо торене. Можете да я изтеглите като файл върху USB флаш памет и да я заредите в GPS навигацията на вашия трактор – напр. Trimble, Amazone, Raven, Ag Leader, John Deere, Topcon или др.

Стратегии за променливо торене

Има две основни стратегии за променливо торене. При първата, т.нар. „социалистическа“, се внася повече тор на по-слабите зони и по-малко на по-силните. Тя е подходяща в началото на сезона, когато по-слабите зони имат време да настигнат развитието на по-силните. Ефектът от нея е, че добивът в различните зони от полето се изравнява. Това води до по-малки загуби при жътва, тъй като не се налага настройките на комбайна да се променят рязко от зона в зона.

Тази стратегия обаче има една особеност. Според полеви изследвания на специалистите от Onesoil, ако внесете повече тор в слабите зони, в 55% от случаите няма да получите по-голям добив. Причината за това е, че лимитиращ фактор за добива често не е азотът, а например киселинна почва (ниско pH), хълмист (бързо отцеждащ се или наводняващ се) терен, липса на други хранителни вещества и т.н. За да проработи „социалистическата“ стратегия, е нужно да разберете кой е лимитиращият фактор и да го отстраните, ако е възможно. Ако няма как да го отстраните, няма смисъл да хвърляте повече тор на слабите зони, защото това ще доведе единствено до повече загуби.

Другата стратегия е т.нар. „капиталистическа“. При нея се внася повече тор на по-силните зони и по-малко на по-слабите. Тя се прилага в края на сезона, когато слабите растения така или иначе нямат време да усвоят по-голямо количество тор. Ефектът от тази стратегия е, че се извлича максималният добивен потенциал от силните зони.

Почвени анализи – има ли лимитиращи фактори?

Ефектът от азотното торене зависи и от типа и химичния състав на почвата. Така например, дори да внесем много азот, той няма да се усвои ефективно, ако стойностите на pH са ниски (киселинна почва), ако няма достатъчно въглерод (органично вещество) и микроелементи. Също така, ако почвата е песъклива и има обилни валежи, азотът лесно се измива и растенията остават гладни. Заради тези и други фактори сме виждали случаи на торене с 40 кг/дка активно вещество азот (при обичайно 17-20 кг), без особено увеличение на добива.

Ето защо, за да има максимален ефект от азотното торене, препоръчваме почвен анализ за:

• Тип на почвата (глинеста, песъклива, наносна);
• Способност да задържа хранителни вещества (катионен обменен капацитет);
• Опасност от измиване на азота;
• pH;
• Хумус;
• Количество на фосфор и калий;
• Количество на сяра и др. микроелементи.

Всеки стопанин познава своите полета. Обикновено не е нужно да се вземат 50 проби, за да установите, че във вашето поле има 2 или 3 почвени зони. Това е скъпо и неефективно. Освен това, почвеното картиране не е особено подходящо при азотно торене. Азотът е много подвижен в почвата – ако направите почвени анализи преди сеитбата, е много вероятно част от него да се изгуби, преди растенията да са го усвоили.

Затова ние използваме почвените анализи, за да разберем дали има т.нар. лимитиращи фактори – такива, които ограничават добива. Когато тези фактори се отстранят (напр. торене със сяра, варуване за повишаване на pH, заораване на растителни остатъци и т.н.), може да се получи пълният ефект от азотното торене.

Сортови особености

Препоръките за торене от Meteobot® Nitro са калибрирани за различни сортове пшеница.

Както е известно, някои сортове са видимо по-зелени (т.е. имат повече хлорофил), но това не означава непременно, че те дават по-високи добиви. За да отчетем тези специфики, проведохме полеви опити с много сортове пшеница:

• Авеню (Limagrain)
• Алкантара (Limagrain)
• Алхамбра (Limagrain)
• Анапурна (Limagrain)
• Апилко (Limagrain)
• Аполон (ID Imperial/Sadovo)
• Басмати (KWS Momont)
• Габрио (Syngenta)
• Екстрийм (n/a)
• Енола (България)
• Етернел (KWS Momont)
• Еърбъс (Limagrain)
• Зебрец (ID Imperial/Sadovo)
• Земела (ID Imperial/Sadovo)
• Инженио (Syngenta)
• Лазули (KWS Momont)
• Лазур (ID Imperial/Sadovo)
• Мойсън (Syngenta)
• Пешън (Syngenta)
• Пибрaк (Syngenta)
• Портичио (Ista Sementi)
• Силверио (KWS Momont)
• Солехио (KWS Momont)
• Сориал (Caussade Semences)
• Софру (Caussade Semences)
• Старлорд (Syngenta)
• Стромболи (KWS Momont)
• Терес (ID Imperial/Sadovo)
• Тракийка (ID Imperial/Sadovo)
• Ултим (KWS Momont)
• Фаладо (Syngenta)
• Форкали (KWS Momont)
• SG116-442 (Syngenta)

Така разработихме калибрирани алгоритми за торене на сортовете, които изпитахме, и универсален алгоритъм за останалите.

 

Какъв е резултатът?

В следната технологична карта е даден резулатът от торенето с Meteobot® Nitro:

* Цената е за хлебна пшеница на вътрешен пазар към 05.07.2019 г.

 

За Северна България: Атанас Гочев
Email: atanas@meteobot.com
Тел.: +359 895 545636

За Южна България: Кольо Петков
Email: kolyo@meteobot.com
Тел.: +359 895 541807